Навлизане в живота

Тъй отдавна, само в миг,
момчето в мене стана мъж:
влязох във живота отведнъж!
Открих света, в чийто лик
видях орач със коня свой,
леещ пот по стръмен скат,
в речните земи с бразди безброй
вдъхнал той живот велик,
но днес над този скат зъбат –
ялов камък, глозгащ всеки плуг –
буря свива облаци в юмрук,
а върхът, тъмен, пуст, я чака тук,
чака с жад.
Нека смелите орат и никой друг!

Началото

Преди години, сякаш в миг
момчето се превърна в мъж,
животът почна изведнъж!
Видях света пред мен – велик.
Орач, до своите коне,
превит на първи склон на хълма,
оставил плодното поле,
с пръст рохка в долината пълна.
Пред погледа му - планина,
скала безплодна да превземе
в надвисналото бурно време.
Над него гол чер връх се снема,
в очакване сега.
- Нека оре, щом се наема!

Началото

За кратък миг преди години,
Аз, момчето, станах мъж:
И изведнъж животът ми започна!
Видях света пред мен - Така
Орачът там до конете си стои
И лее пот по хребета на първо бърдо,
Напуснал бе крайречните земи
С браздите техни долу в долината,
А за оран има само планината,
С камънак безплоден плугът му да се бори
И мълнии надвиснали да са в небето горе,
А върхът е черен там над него, и пустее,
Чака.
Нек' оре го ако смее!

Началото

Преди години като в миг
момчето стана мъж.
И отведнъж животът му започна!
Видях пред себе си живота – ей така.
И здраво хванах аз юздите, и заорах.
Облян във пот орах по билото на първия си хълм,
загърбил долината, набраздена с речното корито.
Мъжът насочи ралото към склона,
безплодната скала го притъпява
във мрака на надвисналите бурии,
а горе черен връх се извисява, пуст и
чакащ.
—Ори ме, ако смееш!