Когато става въпрос за флюгиране на двигател, това означава изключване на двигателя и привеждане на лопатките на винта в такова положение, в което те са успоредни на въздушния поток и създават най-малко съпротивление с него.

Когато говорим за аеродинамични спирачки на вятърна турбина, обаче, ситуацията е различна.

От източника по-долу виждаме, че:
"...The turbine is shut down by feathering each blade towards a negative pitch angle. This feathering increases the stall effect until the rotor blades are positioned laterally to the direction of rotation..."

"Pitch angle" означава "ъгъл на атака" и това е ъгълът, под който въздушният поток обтича дадена лопатка от винта на турбината. Този ъгъл е пряко свързан със стъпката (или крачката) на винта. При положителен ъгъл на атака, вятърът който "атакува" винта го развърта и така турбината започва да работи. Когато ъгълът на атака бъде зададен да е отрицателен, то лопатките са позиционирани така, че въздушният поток ги спира и по този начин турбината спира да работи - това е механизма, по който работят аеродинамичните спирачки. Процесът приключва, когато лопатките застанат в напречно (перпендикулярно) положение спрямо посоката на въртене. И какво излиза: при самолетните двигатели флюгиране означава поставяне на лопатките на ротора в такова положение, в което те създават минимално съпротивление с въздуха. При вятърната турбина е обратно - там това означава да се създаде максимално съпротивление с въздуха, за да може да спре турбината.
И така, мисля, че можем да използваме термина "пълно флюгиране", но със съзнанието, че в този контекст той има съвсем различно значение от това, с което се използва при самолетните двигатели.