Over the course of many years, without making any great fuss about it, the authorities in New York disabled most of the control buttons that once operated pedestrian-crossing lights in the city. Computerised timers, they had decided, almost always worked better. By 2004, fewer than 750 of 3,250 such buttons remained functional. The city government did not, however, take the disabled buttons away—beckoning countless fingers to futile pressing.
Initially, the buttons survived because of the cost of removing them. But it turned out that even inoperative buttons serve a purpose. Pedestrians who press a button are less likely to cross before the green man appears, says Tal Oron-Gilad of Ben-Gurion University of the Negev, in Israel. Having studied behaviour at crossings, she notes that people more readily obey a system which purports to heed their input.
Inoperative buttons produce placebo effects of this sort because people like an impression of control over systems they are using, says Eytan Adar, an expert on human-computer interaction at the University of Michigan, Ann Arbor. Dr Adar notes that his students commonly design software with a clickable “save” button that has no role other than to reassure those users who are unaware that their keystrokes are saved automatically anyway. Think of it, he says, as a touch of benevolent deception to counter the inherent coldness of the machine world.
That is one view. But, at road crossings at least, placebo buttons may also have a darker side. Ralf Risser, head of FACTUM, a Viennese institute that studies psychological factors in traffic systems, reckons that pedestrians’ awareness of their existence, and consequent resentment at the deception, now outweighs the benefits. | В течение на дълги години властите в Ню Йорк без много шум деактивират повечето пешеходни бутони, регулиращи светофарните устройства на пешеходните пътеки в града. Компютризираните броячи, според мнението на властите, в повечето случаи си остават по-добра алтернатива. През 2004 г. работещите бутони от този тип не наброяват дори 750 от общо 3250 бутона. Градската управа обаче не ги премахва, като така обрича безброй пешеходци да натискат безрезултатно деактивираните бутони. Първоначално бутоните остават заради разходите по тяхното отстраняване. Оказва се обаче, че полза има дори от нефункциониращи бутони. Има по-малка вероятност пешеходците, които натискат бутоните, да пресекат преди зеленото човече да светне, твърди Тал Орон-Гилад от университета „Бен Гурион“ в Негев, Израел. След като изучава поведението на участниците в движението на пешеходните пътеки, тя отбелязва, че хората се подчиняват с по-голяма готовност на система, която поне привидно отчита техните команди. Нефункциониращите бутони въздействат чрез подобен тип плацебо ефект, защото хората обичат чувството за контрол върху използваните от тях системи, уточнява Ейтан Адар, експерт по взаимодействието човек-компютър от Мичиганския университет, град Ан Арбър. Д-р Адар отбелязва, че при разработването на софтуер неговите студенти често залагат на дизайнерско решение да включат бутон „Запази“, върху който потребителите имат възможност да кликват. Този бутон обаче не играе никаква друга роля, освен да вдъхва чувство за сигурност на онези потребители, които не знаят, че всяко тяхно действие така или иначе се запазва автоматично от системата. Той подчертава, че следва да възприемаме това решение като безобидна лъжа в битката с присъщата бездушност в света на машините. Има обаче и друго становище по въпроса. Бутоните с плацебо ефект може да имат и своята тъмна страна, поне що се отнася до пешеходните пътеки. Ралф Рисер, ръководител на FACTUM – институт във Виена, изучаващ психологическите фактори във връзка със системите за контрол на трафика – твърди, че пешеходците са вече наясно с наличието на бутони с подобен ефект и породеното от лъжата възмущение надделява над всички позитиви на тази стратегия. |